"Най-важният ресурс за успеха, са хората"
Bulgaria | Thursday, April 18, 2024
Лукан Геров е един хората, които са видели с очите си как нашият завод се е развивал през годините. Той не просто е гледал, но и активно е участвал във всички тези процеси. Пораснал е в компанията и компанията е пораснала заедно с него.
Започва кариерата си в завода през 1990 година, в тогавашното старо Електролизно производство като работник – практикант. Лукан разказва как в началото са работили със стари технологии и е имало нужда от много подобрения.
Приватизацията на завода през 1997г го заварва вече отговорен и израснал младеж, с бригада от 20 човека под себе си и отговорности по поддръжката на производството. Промените в организацията след това се случват много динамично и го пренасочват от поддръжката към технологията.
През 2008 година Лукан е член на екипа, който пуска в експлоатация новата Рафинерия, изградена по австралийска технология спрямо най-добрите налични техники в света. Много мед е минала през ръцете му и безброй ценни преживявания – през сърцето му и така до днес, вече 34 години.
Съвсем скоро предстои „първа копка“ на разширението на нашата Рафинерия - мултимилионен проект, който ще увеличи производствения капацитет и ще ни направи още по-високо технологични.
„Най-важният ресурс за успеха, обаче, са хората“ - в това вярва Лукан и ние вярваме заедно с него. А когато на едно място се съберат хора, които имат еднакви ценности и следват обща цел, се случват невероятни неща.
-
Разкажи ни за себе си...
Казвам се Лукан Геров, на 56 години съм и живея в село Чавдар. Семеен с две пораснали деца на 32 и 26 години. Завършил съм Химико технологичен и металургичен университет - София със специалност „Металургия на цветните метали“. -
Как би се описал с 3 думи?
Лоялен, креативен, позитивен. -
За какво мечтаеше, когато беше малък и какъв искаше да станеш, когато пораснеш?
Детството ми премина в епохата на така наречения „развит социализъм“ - отречена епоха, но в училище се учихме на родолюбие. Много от моите съученици завършиха Висши военни университети. Не бях изключение и аз. Кандидатствах във Военно въздушно училище Долна Митрополия. Подборът беше брутален в продължение на 15 дни. Кандидатите бяха хиляди, а випускът за летци само 27 човека. Уникално преживяване, но не беше моето призвание.
-
Как и кога започна твоята кариера в Аурубис България?
В годините между 1985 и 1988, когато трябваше да се ориентирам професионално нямах много опции. Тогава един младеж на 18-20 години не си е и помислял за образование или работа в чужбина. Много неща са се променили оттогава, но както преди 35 години така и сега, минните фабрики и медодобивният завод работеха и даваха възможност за професионална реализация. Така по естествен път се ориентирах към металургията. -
Каква е твоята роля в компанията в момента и кое ти носи най-голямо удовлетворение?
В момента съм Ръководител участък в Рафинерията с една от най-новите технологии за производство на катодна мед. Ако трябва да опиша накратко случилото се от МДК 1990г до Аурубис 2024г, бих казал - напълно преобразен завод. Удовлетворението ми идва от това, че съм част от екип, който движи процеса на промяната. Удовлетворен съм, когато в един или друг проект разпознавам собствения си почерк. Проектите за развитие и подобрения на хора, процеси, оборудване в Аурубис са в изобилие и са като подаръци за всеки, който има желанието да бъде идеен и креативен. Предстои разширение на производството в Рафинерия, проект с толкова много предизвикателства, но се чувствам спокоен и уверен, че това ще бъде успешно начинание. -
Какъв си и какво обичаш да ти се случва извън Аурубис България?
Пчеларство и спорт. Пчелите са уникални създания построили преди милиони години истинска демокрация без мързел и корупция. Можем само да се учим от тях. Все повече млади хора се занимават с това, което е радващо.
А да се информирам, какво се случва в света на спорта просто ми е хоби.
Гордея се с постиженията на българските спортисти, уважавам усилията им и постоянството, които полагат. В живота под една или друга форма трябва да си спортист – дух, хъс, дисциплина и отговорност винаги са нужни..
-
Как виждаш своето бъдеще в компанията и извън нея? За какво мечтаеш?
Имам още няколко години пред себе си до пенсия - една Рафинерия с разширен капацитет и с нови машини и оборудване ще бъде един наистина добър финал. А после, мечтите ми са свързани с това да прекарвам повече време със семейството си. -
Какво би казал на своето бъдещо АЗ?
Намирай време и за почивка. -
Какво би казал на своите колеги в Аурубис България?
Не всичко в тези 34 години професионална кариера е било прекрасно. Назад във времето съм преживял моменти с пострадали колеги, тогава ти е тежко на душата. Усилията на компанията през годините за създаване на условия за безопасна работна среда днес са видими, но безопасността е на първо място лична отговорност. Така че моето послание към колегите би било - работете разумно, оценявайте рисковете и се прибирайте всеки ден здрави при семействата си.
Will you be our new colleague? There's still a spot open for you in one of our departments!
- Solliciteer snel en gemakkelijk online.
- We ontvangen je graag voor een kennismakingsgesprek. Tot binnenkort?
Yanka Zaharieva – Koleva
Manager Talent Acquisition & Employer Branding
